ПРИГОТВЯНЕТО НА СТЕК – ЛЮБИМО ЗАНИМАНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ И ЛЮБИТЕЛИ

Според дефиницията „стек” означава парче месо или риба, което е разрязано перпендикулярно на мускулните влакна. Съществуват основни три начина за приготвяне на стек –  на скара, на тиган и сварен.
Най-често  думата стек се  асоциирана с телешкия произход на месото. Ето малко любопитни факти за стековете, които за мнозина може да са  доста интересни:
•    Въпреки, че печеното месо се използва за храна от векове, още с откриването на огъня от хората, то типичния стек става масово популярен през 50-те години на XX век в САЩ.    
•    Според различните начини на рязане на месото, както и в зависимост от неговата дебелина, приготвянето на един стек, на скара например, може да отнеме между 10 и 30 минути.    
•    Приготвянето на стек на скара се счита за здравословно, защото не използва допълнителни мазнини и позволява много от токсините да се отстранят и така да не бъдат консумирани.     
•    За мнозина класическия стек трябва да има ясни следи от скарата, но за да се постигне този ефект е важно да не преместваме месото, за да не нарушим крайната му визия на приятни райета.     
•    Името „стек” идва от саксонската дума „steik”, която означава месо, изпечено на пръчка.
Според всички експерти в областта на приготвянето на месни стекове най-доброто месо, което може да се използва за приготвянето на стек е т.нар. „кобе говеждо”. То носи името на едноименния японски град, където се отглежда специална порода животни, чието месо е несравнимо по вкус, но и по високата си цена.
Днес приготвянето на стек на скара е любимо занимание за професионалисти и любители. Естествено майсторите в престижни заведения и ресторанти използват далеч по-комплексни методи, за да гарантират несравнимия вкус на този вид храна.
Напоследък науката се занимва с изучването на приготвянето на месо. Така ни помага да разберем защо понякога месото, което приготвяме е сочно, крехко, ароматно и вкусно, а друг път – уж приготвено „по същия начин“ – можем да го сравним единствено с подметка.
Препоръчителните минимални температури, до които трябва да достигне месото в най-вътрешната си част при готвене са:
•    свинско, телешко, говеждо, агнешко, овче месо – цяло (например бут, плешка), на парчета, или пържоли – до 63°С;
•    Ако приготвяте месото на фурна, грил, или скара – оставете 3 минути да отлежи, преди да сервирате!     
•    мляно месо (всякакъв вид, без пилешко) – това са кюфтетата и кебапчеата – до 71°С;  
Изкуството на приготвянето на месо е да го готвим толкова дълго, че хем да е крехко, хем да не покачваме неговата температура над 80°С. (Ясно е, че когато варим местото, това е невъзможно, затова и свареното месо е сиво-кяфяво на цвят). В горещата фурна, при варенето и на грила, месото бързо достига вътрешна температура от над 80°С, и времето, което ни трябва, за да стане крехко месото (да протекат докрай реакциите във всеки температурен диапазон), е често недостатъчно, преди температурата да влезе в следващия диапазон.  Използването на  термометърът за месо ще улесни работата ни – ако го забучите дълбоко в най-дебелата част на месото, когато той започне да показва над 63 градуса по целзий значи месото ви е достатъчно добре изпечено и вече е време да го извадите. Така ще сте сигурни, че не сте прекалили с печенето или пък сте го оставили недопечено.