Лого на Кооперация Доверие - Лесидрен
European Union

ВЕЛИКДЕН – най-светлият ден в христянския свят

 

Великденските обичаи, формирали се за много столетия, са сходни във всички православни страни.
На Първия вселенски събор е установен денят на празника. Той се е състоял през 325 година. Православният Великден е обикновено в дните между 4 април и 8 май. Източната православна църква се ръководи по Юлианския календар. Също така Великден не бива да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците пък се придържат към григорианския календар и за тях Великден се пада в дните между 22 март и 25 април, т.е. първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

 Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.Всяка вечер от Страстната  седмицата, се ходи семейно на църква. Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

В срядата се носят цветя в църквата, обикновено здравец, и се украсяват къщите.В четвъртък в църква се осветява по едно яйце за всеки член от семейството.

Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото са членовете на семейството. Носят го в църква “да чуят дванадесетте евангелия”.

Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, “адът и раят също се отварят” и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове.

Разпети петък е най-тежкият ден в годината. Това е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост. Ходи се в църква, където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на Разпятието и цвете на плащаницата при оплакването на Христос. На тръгване всеки отнася в дома цвете от църквата – за здраве и живот.

На Велика събота се правят последни приготовления за празника, месят се козунаците. Почиства се къщата.

Великден се празнува три дни. Децата от сутринта тръгват по къщите с червени яйца “да се борят”, който победи, спечелва счупилото се яйце. Младоженците ходят на гости при кумове, родители, девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца.

И през трите празнични дни се играят хора. Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. Люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести.

Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.

На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. Обредните хлябове са част от традициите на Великден и празничната трапеза. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден. Козунакът е обреден хляб, който трябва да се замесва преди всичко с желание, чисти мисли и добро настроение. Замесването е ритуал, в който трябва да вложим цялата си позитивна енергия, но и да спазим някои правила. Формата на козунака символизира Христовото тяло. Тестото задължително се замесва около 12 часа по-рано и се оставя на топло да втаса, докато удвои обема си. Макар да има различни вариации на рецепта за козунак, маята, брашното и яйцата са задължителна съставка. Слагат се лимонова кора за аромат и стафиди за вкус. Преди да се пъхне във фурната, оформеният козунак може да се намаже с яйце и да се поръси със захар.

В неделя, навръх Великден, цялото семейство се събира на обяд. По традиция в България се приготвя агнешко, супа от агнешки дреболии, зелена салата с варени яйца, сладка баница и великденски курабийки, сервират се боядисани яйца и козунак. Пие се червено вино, символизиращо мъченическата кръв на Божия син. Агнето е символ на празника, защото е принесено в жертва в деня на Възкесението. Преди началото на обяда отново се чука с яйца за здраве. Този ритуал символизира сполуката и се прави през следващите няколко празнични дни. Вярва се, че онзи, чието яйце остане здраво, ще има късмет и благополучие през цялата година.

Всеки, който влезе в дома на празника, а и през цялата Светла неделя подир него, не трябва да бъде връщан без червено яйце. Който го направи, ще изпрати далече и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си. На бедните също трябва да се осигурят за този ден хубава храна и дрехи.

При нас може да платите с дебитни и кредитни карти:

Също така работим с чекове, ваучери и купони за храна на: