Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване в нашия уебсайт.

Ако натиснете бутона Съгласен съм, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност.

Съгласен съм Не съм съгласен

Лого на Кооперация Доверие - Лесидрен
European Union

Великден – дни на вяра, надежда и упование в Бог за здраве и живот

В тези трудни дни за всички хора в България и по света,  наближаването на  святите дни дават надежда, вяра, упование в едно по-светло бъдеще. Великден е празник на празниците. И може би не случайно това изпитание на човешката душа се случва точно сега. В дните на пост и смирение, съвпадащи с дните на извънредно положение имаме възможност да преосмислим  нашите действия, мисли, намерения и цели, както и да обърнем повече внимание на членовете на семейството ни, защото в това забързано ежедневие, което имахме, дори те бяха поставени на втори план.

Великден е надежда и спасение за  целия човешки род.

Най-големият християнски празник е Възкресение Христово.На него Църквата възпоменава най-великото чудо в света – Възкръсването на разпънатия Син Божий, който побеждава тлението и обезсилва смъртта.

Празничното богослужение започва още на Велика събота – около 11 часа вечерта, когато в църквите се отслужва т.нар. Пасхална полунощница. Около полунощ свещеникът запалва своята свещ от олтарното кандило и призовава вярващите да запалят свещите си с думите „Елате и приемете светлина от Незалязващата светлина и прославете Христос, Възкръснал от мъртвите!“ След това със запалена свещ и евангелието в ръка, последван от богомолците, се отправя навън, пеейки едно от песнопенията на празника. Около полунощ евангелският текст, който разказва за това, се прочита от свещеника пред храма, след което се възвестява Христовото Възкресение с думите: „Христос Възкресе!“, а богомолците отговарят „Наистина възкресе!“ Така започва пасхалната утреня, която продължава в храма, следвана от пасхалната Златоустова литургия. В края на богослужението всички, които са постили, се причастяват. Едва тогава за тях завършва Великият пост.  Заради голямата радост, която се вестява на този празник, църквата позволява по изключение свето причастие да приемат и онези, които не са постили – за да почувстват тържеството на Празника на Празниците. Според по-старите традиции на излизане от църквата младоженките се кланят на по-възрастните жени, а те ги даряват с червени яйца.

Съгласно обичая възкресната светлина, която е запалена в полунощ, се отнася със свещ у дома и с нея се запалва домашното кандило. Внимава се свещта да не угасне. Съществува поверие, че ако по пътя свещта изгасне, човек има неопростени грехове, но това е народна традиция, а не църковно вярване. Преди да влязат в дома стопанката прекръства със запалената свещ входната врата за да са живи и здрави всички в семейството. След края на великденската литургия, която завършва в първите часове на неделния ден става и разговяването след Великия пост – или в църковния притвор или у дома се организира специална трапеза.

Великденската трапеза е неизменен елемент от празнуването на Възкресението Христово. На нея за първи път от Месни заговезни се слага месо, а сирене и яйца – за първи път от Сирница. Смята се за най-правилно да се отговее най-напред с яйце и великденски хляб/козунак и малко вино. При това отговяване в семейството или сред близки става популярното борене с великденски яйца.

Повсеместен обичай е в Първия ден от Великден младоженците да ходят на гости у кумовете си, а кръщелниците – при кръстниците  за да им честитят празника. Носят им великденски яйца и великденски хляб/козунак, баница, а също печена кокошка или печено агне, вино или ракия. Кумовете/кръстниците/ ги посрещат с трапеза и също ги даряват с великденски яйца и хляб. В някои села в Пиринско на кума носят 30 бели или червени яйца и по едно яйце за всеки член от семейството му. Същия ден или на Втория ден от Великден младото семейство отива и на гости в дома на младоженката.

Според народната традиция черупките от първите изядени великденски яйца не се изхвърлят в боклука, а се закопават на чисто място в градината  за да има плодородие.

На Първия ден на Великден в късния предиобед (около 11 часа) , а някъде рано следобед (към 13-14 часа) се отслужва вечерня, на която на различни езици се чете един и същи евангелски текст, който разказва за първото явяване на Възкръсналия Христос сред учениците Му. 

Възкресение Христово се празнува три днинеделя,понеделник и вторник. В трите дни великденските яйца и хлябове/козунаци не се вдигат от масата – „за да се посрещнат всички гости с пълно!“ До Спасовден вярващите се поздравяват с Христос Воскресе!“ Дните от Великден до първата неделя след Великден в църковната традиция се наричат Светлата седмица. Тя е богата на богослужения и на народни обичаи. През цялата седмица не се работи никаква земеделска или женска работа (предене, шиене, тъкане) затова в някои райони я наричат Празната седмица.

При нас може да платите с дебитни и кредитни карти:

Също така работим с чекове, ваучери и купони за храна на: