БЪЛГАРСКИТЕ ОБИЧАИ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР И РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО /КОЛЕДА/
Бъдни вечер - 24 декември е денят преди Рождество Христово. Бъдни вечер се празнува много тържествено. Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. На трапезата се събират всички членове на семейството. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, запазени от лятото пресни плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). Разнообразието е задължително, за да може през годината да има от всичко.На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.
Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно.
Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. През нощта трапезата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. На този член от семейството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив. В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и каква ще е годината за всеки член от семейството. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Всеки от семейството счупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
Рождество Христово /Коледа/ - В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември, въоръжени с дрянови пръчки - сурвакници и торбички, те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: „Бог се роди, Коледо!”
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
