Вредно ли е червеното месо?

Какви са артументите за това? Кои са митовете и каква е реалността?

„Липидна теория” - консумацията на месо се свързва с повишен прием на животински мазнини, които представляват твърди, наситени мастни киселини, а те, от своя страна, водят до повишаване нивото на холестерола, образуването на атеросклеротични плаки, повишена съсирваемост на кръвта, с последици- високо кръвно налягане, инсулт инфаркт и др.

НО: Всъщност, холестерола е важна съставна част на клетъчните мембрани, участва в образуването на жлъчни киселини, хормони. По-голяма част от холестерола в човешкия организъм има ендогенен произход, само малка част от него произхожда от приетата храна. Нивото на холестерола в тъканите и кръвната плазма е стабилно, независимо от значителните колебания в количеството му, прието с храната. Последните изследвания, дори, сочат че холестерола “кърпи” дефектите на ендотела (вътрешния слой на кръвоносните съдове). А в образуването на тези дефекти активно участие има едно друго вещество - хомоцистеин.

„Хомоцистеинова теория” - Хомоцистеинът е междинен белтъчен продукт, който се образува в процеса на превръщане на аминокиселината метионин в друга важна за организма аминокиселина – цистеин.Това става при консумиране на продукти от животински произход (месо, млечни продукти и яйца). При повишено съдържание на хомоцистеин,той се натрупва в кръвта, лесно се окислява и, образувалите се свободни радикали, увреждат клетките на вътрешните стени на съдовете. При излишък на хомоцистеин съдовете губят еластичността си, намалява способността им към нормално разширяване, става активация на съсирващата система на кръвта и се усилва рискът от образуване на тромби, атеросклеротични плаки и т.н.

НО: Всъщност, все още не е изяснена напълно ролята на хомоцистеина за атеросклерозата и сърдечно-съдовите заболявания. Някои автори смятат, че високите му нива може да са по-скоро белег за повишен риск, отколкото фактор, причиняващ споменатите болести. От друга страна се смята, че привържениците на месото приемат по-малко от необходимото зеленчуци, плодове, варива, зърнени храни и, по този, начин лишават организма си от важни витамини, минерали и други биологично активни вещества, които имат отношение към запазване на здравето и поддържането на висок жизнен тонус.

НО: Месото, обаче, е основен доставчик на пълноценен белтък, най-добрия източник на желязо за организма, богат на селен, цинк, витамин А, витамин В12, фолиева киселина. Тези биологочно активни вещества или почти не присъстват в другите храни, особено растителните продукти, или имат ниска биологична усвояемост. Освен това, месото е бедно на въглехидрати и има прeдимство пред храните с висок гликемчен индекс при хора с наднормено тегло, метаболитен синдром, диабет. Повишената консумация на месо се асоциира и с по-голям риск от карциногенеза. Съществува мнение, че общото количество белтъчини, които се приемат, има връзка с появата на рак на дебелото черво, освен това, са смята, че по-голямо значение има вида на белтъчините – режима на хранене, съдържащ висок процент метионин в месото и свързаното с него високо ниво на циркулиращ инсулин може да предизвика карцином на дебелото черво. Специфичното действие на на животинските мазнини при консумацията на месо улеснява екскрецията на жлъчни киселини, които след това се преобразуват в канцерогени и се свързват с появата на рак на прастата, млечната жлеза, дебелото черво.

НО: Месото съдържа биологично активни съставки, които имат протективно действие срещу рака. Витамин А и Фолиевата киселина се усвояват най-добре от месото и имат отношение към доброто функциониране на имунната система, кръвотвореното, синтезата на белтъци. Селенът в месото е мощен антиоксидант, за който се смята, че може да намали вероятността от образуване на рак в различни органи. Освен за имунната система и заздравяването на рани, нормалния растеж и полово съзряване, цинка има отношение и към рака на простата – общите нива на цинк там са 10 пъти повече отколкото в другите органи. Месото е най-добрият източник за снабдяване на организма по отношение на желязото и витамин В12, дефицитът им създава условия за възникване на желязодефицитни и мегалобластни анемии.

В заключение остава да кажем, че нутриционистите, все още, не са единодушни в оценките си по отношение на полезните и неблагопрятните ефекти, свързани с консумацията на месо. В крайна сметка, всичко отново опира до балансираната диета – месото съдържа много есенциални за организма елементи – всички незаменими аминокиселини, витамини, минерали, микроелементи.

1. Консумирайте не тлъсти меса и месни продукти 2÷3 пъти седмично, в умерени количества, като, препоръчителните дневни порции са:

2. Съчетавайте с, достатъчни по количество, пресни плодове и зеленчуци- общо 400 гр. дневно; пълнозърнени продукти, варива, ядки, мляко и млечни произведения.

3. Не забравяйте и друг важен момент – с подходящ начин на кулинарна обработка на месото може значително да се намали образуването на вредни вещества, които благоприятстват карциногенезата: