КАК ПОСРЕЩАМЕ ПРАЗНИЦИТЕ ПРЕЗ МЕСЕЦ ЯНУАРИ.БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ.
След настъпване на Новата година започват и поредицата от празнични дни. Всички тези празници са преминали през дълбоката народопсихология и устояват на времето, макар и с много по-малко изяви в различните краища на България.
През месец януари празнуваме Васильовден, Йордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден, Бабинден. Нашите предци доста умно са се измъквали от опасното потъване в зимната летаргия и депресия, като са си създали множество весели и ободряващи традиции и обичаи именно през първия месец на годината. Те гонят злото, обикалят къщите, черпят се, веселят се, пеят, пият, ядат, танцуват, надиграват се, къпят се за здраве, разиграват народни ритуали, иронизират злободневни теми, маскират се, кукерстват. Ритуали за прогонване на лошото и за привличане на здраве, щастие и берекет спасявало поколения наред от зимни мрачни мисли и депресии. Днес тези обичаи от предците ни на все по-малко места се спазват и почитат. Има места из България, където са се съхранили и до днес и български самодейци от народните читалища възпроизвеждат тези обичаи. Ние сме древен народ с многовековна история и обичаи. Имаме традиции, ритуали, поводи за празнуване и събития из прекрасната ни родина целогодишно, които заслужават вниманието ни и трябва да отбележим.
На първия ден от годината се почита паметта на Свети Василий Велики. В народния календар Васильовден се нарича „Сурваки” заради обичая сурвакане. Според традициите, децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата. Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са баница с късмети, пита със сребърна паричка, пача, свинско и телешко месо, приготвени в традиционните български ястия, пилешко месо, плодове, туршия, сухи мезета,чесън, ядки, червено вино, тиквеник. Пече се баница или пита с дрянови късмети. Празничната трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. Свети Василий Велики е голем християнски мислител, философ и писател. Той реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката, като полага основите на благотворителната християнска дейност.
На 6-ти януари цяла България празнува Богоявление.Това е третият по значимост християнски празник през годината. Според Библията тогава Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан. Според легендата тогава небето се отворило и Светият дух се появил, и оттук идва и името Богоявление. Вярванията са, че на този ден водата се пречиства, след което придобива голяма сила. Водата се освещава чрез хвърлянето на Светия кръст в нея, от свещеник. Млади мъже скачат, въпреки студа и ниската температура, за да извадят кръста от водата. Който го извади, ще се радва на здраве през цялата година. На 6-ти януари има традиционно мъжко хоро в Калофер. Под съпровода на гайда в реката влизат мъже, носещи традиционни носии, и изпълняват магически ритуал – във водите на реката те извиват хоро, към което постепенно се присъединяват още и още мъже.
На 7-ми януари празнуваме Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера.
Кукерската традиция през месец януари е една от най-интересните и зрелищните в българските обичаи. Едно от местата, където се провежда такова събитие е Симитли. То е пищно, зрелищно и ежегодно. Всеки от кукерите се старае да е най-страшен, тъй като такова е поверието – колкото е по-страшен е кукерът, толкова повече зли сили ще изгони. Не толкова голям, но пак много зрелищен е и кукерският фестивал в Благоевград, който събира към 1500 кукери от цялата страна. Събитието отново е ежегодно – всяка година кукерите тръгват по централната улица на града. С много силна музика, тъпани и чанове, песни и танци, кукерите гонят злите духове и приветстват новата година.
Бабинден се празнува на 21 януари и е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
