АГНЕШКО ПЕЧЕНО ПО ВЕЛИКДЕН, БОЯДИСВАНЕ НА ЯЙЦАТА – БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ, БЕЗ КОИТО НЕМОЖЕМ.
Подготовкта за най-големия църковен празник – Великден, е много вълнуващ момент във всеки български дом и семейство. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица.
Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица.Спасителят изкупува човешките грехове чрез жертва и го показва чрез възкресение. Според православния календар всеки ден от Страстната седмица е Велик.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
Велики четвъртък е най-очакваният ден от децата. Става се рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Първото яйце се боядисвало в червено. С него, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Яйцата се боядисват в четвъртък, или в събота. Първото червено яйце се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо.
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. Раздават се боядисани яйца, жито и хляб. На този ден се месят и пекат козунаците. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!"- "Воистина воскресе!".
Много от великденските обичаи са свързани с народните вярвания.
Агнето е изключително важен символ на Великден. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Добре приготвеното печено агнешко месо е нещо божествено. Вкусът е комплексен, много специфичен и нежен. Текстурата му е деликатна отвътре и много сочна, а коричката е хрупкава, крехка и ароматна. Агнешкото месо само по себе си е много ароматно и няма особена нужда от силно подправяне. Най-добре се допълва от аромата на следните подправки: джоджен, риган, майоран, мащерка, розмарин, лимонова кора, кимион, кориандър,чесън. Не е нужно всички да се прилагат наведнъж. Преди подправяне месото се изчиства от излишната мазнина и ципи. Подправките се нарязват на ситно и се втриват с малко мазнина по цялата повърхност на месото. Месото се опакова стегнато във фолио и се слага в хладилника, най-добре за една нощ, за да вземе най-доброто от всички подправки. Температурата и времето за изпичане се определя от това колко мазнина има в месото. По-тлъстите меса се пекат на по-ниска температура - 160-170° С, по-продължително, за да може мазнината да се разтопи бавно и месото да стане крехко и сочно. По-постните парчета се пекат на 220°С за 15 мин. и се допичат на 175 ° С. Веднъж перфектно изпечено, месото има нужда да почине 15-20 мин., леко покрито с фолио.През това време мускулните влакна ще се отпуснат и отделените по повърхността сокове при печенето ще попият отново навътре, за да остане месото сочно при разрязване.
