ЗАЩО ПРАЗНУВАМЕ КОЛЕДА ВСЯКА ГОДИНА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

„Защо празнуваме Коледа?“ е въпрос, който сигурно всяко малко дете задава на своите родители. И отговорът му най-вероятно е един и същ – Защото тогава се е родил Иисус Христос. И действително този празник се отбелязва от хиляди и милиони души по целия свят и може би причината за това е широката разпространеност на религията… или има и някаква друга?

Християнството ни учи, че Божият син Иисус Христос се е родил на 25-и декември. Но тази дата не е избрана случайно. Тя е обвързана с древни религии и вярвания, хиляди години преди да се зароди християнската. По някои непотвърдени данни реалната историческа личност Иисус е родена през летните месеци. В Новия завет не се споменава рождената дата на Божият Син, но някои от теориите смятат, че избирането на 25-и декември като една от най-светлите дати в християнството, е обвързана с езически култове, богинята Майка-Земя, почитащи зимното слънцестоене. Това е природен феномен и единственото време от годината, когато природата е затаила дъх, в очакване на трансформация. В продължение на около три дни слънцето изгрява все от една и съща точка. За древните хора този преход е драматичен – тъмнината е тържествувала над всичко живо, до момента когато настъпва светлина и денят започва да нараства. Слънцето се “ражда” за нов живот, за новата година и заедно с това се осигурява живота не само на царя – жрец, но и на целия социум.

Ето защо рождението на Спасителя се обвързва точно с тези дати. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека. Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Важен ритуал в честването на Зимното слънцестоене било запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда в деня на Зимното слънцестоене. Навсякъде се окачвали светлини, които имали за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж.

Според Новия завет, майката на Божия син е заченала непорочно  и е родила момчето, като обикновен човек, но в обор във Витлеем.

През годините Рождество се е празнувало и на 6 януари, когато го отбелязва арменската църква. В България денят се отбелязва от българската църква през 1968 година. По времето на комунистическия режим Рождество Христово не се празнува официално, а само в тесен семеен кръг от вярващите. В България празникът отново става официален с решение на 9-то Народно събрание от 28 март 1990 г.

Езически, а не християнски е един от обичаите, които свързваме с празника - коледуването. Поверието е, че при зимното слънцестоене адът се отваря и на земята бродят зли създания, които коледарите прогонват. Вярвало се също, че тогава се отваря и раят, затова се смятало, че коледната молитва е най-силна.

Подаряването на подаръци пък е свързано с поверия за св. Николай, чийто празник се отбелязва на 6 декември. Според тях след като получава голямо богатство от баща си, светецът го раздава на бедните. Холандците съкращават името му от Sint Nicolaas на Sinterklaas, а американците го преработват до Santa Claus. В днешно време се разказва, че Дядо Коледа живее в Лапландия заедно с елфи и джуджета, които изработват подаръците за всички деца по света, които Дядо Коледа раздава с помощта на шейната и елените си.

След  всички преплитания на древни култове и религии, празнуването на Коледа , този специален празник в нашия календар, е един прекрасен повод да се съберем с близки и роднини,  и да прекараме малко приятни мигове с тях, оставяйки на страна всички грижи и проблеми. Насладете се на Коледно-Новогодишните празници от сърце и изживейте неповторими мигове със семействата си.