ШУНКАТА – ПРЕДПОЧИТАН МЕСЕН ПРОДУКТ НЕ САМО У НАС НО И В ЕВРОПА
Един от най-популярните и често консумираните месни продукти, както в ежедневието, така и в празнични дни е шунката. Характерният фин и приятел вкус, е така предпочитан продукт в менюто, както на големите, така и за деца, при приготвяне на вкусна здравословна закуска.
Шунката е месен продукт, който намира широко приложение :
- за приготвяне на сандвичи;
- в редица здравословни диети;
- вкусни гурме рецепти
- като част от добре аранжирано плато към любимото ни питие
- или просто защото ни се хапва нещо леко и същевременно толкова вкусно.
В България под името шунка е наложена представа за варенопресован колбас от свинско месо, което всъщност не е истинска шунка, но заради дългогодишните потребителски навици, сега този продукт се нарича шунка – класик. На практика, това е вариант на деликатесен руски колбас, подобен на популярния „Докторски. Като представител на шунката в България, много популярен деликатес е Еленският бут.Представлява шунка от осолен и изсушен свински бут, който се приготвя в района на град Елена. Месото на еленския бут има уникален и специфичен вкус. Приготвя се в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан. Технологията на приготвянето не е сложна и не съдържа особени тайни. Отделените свински бутове се осоляват много добре и се постават на дъното на специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40 – 45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне.
Традиционно шунка представлява осолен, изсушен или термично обработен месен продукт, произвеждан основно от свински бут , но в последните години се произвежда и от пуешко и пилешко месо. Най-важната отличителна черта на истинската шунка е, че представлява пресовано месо, а не месен деликатес от смляно такова.
За Испания производството на шунка е вековна традиция, съхранила характерното качество на вкуса и аромата.Производителите на месни продукти, отделят специално внимание на това производство. Създадени са писани правила, за приготвянето на този деликатес, правила за храненето на свинете, подготовката, както и на самите производствени процеси.Един от най-известните испански видове шунка е така наречения „хамон”. В Мадрид има верига ресторанти наречени „Музей на Хамона“.
В Португалия повечето видове шунки, се предлагат под общото название fiambre. Самото производство на шунката е силно повлияно от това на Испания. Главен производствен център е град Шавеш.
За Италия традиционната шунка се нарича „Прошуто“. Пармската шунка (Прошуто ди Парма) се произвежда в почти 200 завода, концентрирани в източната част на провинция Парма. За производството на тази шунка се използват свински бутове (по 12 – 13 кг). Отличителна особеност e, че освен осоляването ѝ се добавят захар и подправки. „Прошуто ди Сан Даниеле“ е известна марка прошуто, чието наименование идва от италианската община Сан Даниеле дел Фриули. Тази шунка е с по-малко съдържание на сол и е много ароматна.
За Франция най-популярна е Байонската шунка. Приготвя се чрез изсушаване на открито място, след което се осолява. Названието идва от името на град Байон, разположен в югозападна Франция. Друг известен вид френска шунка е „хамон“, приготвяна в специална форма.
В Германия са особено популярни два вида деликатесна шунка- „Шварцвалд” и „Вестфаленската шунка”.Уникалния аромат на Вестфаленската шунка идва от факта, че тя се опушва от букови стърготини.Традиционно се произвежда в района на Вестфалия, а месото което се влага, е само от прасета ,хранени с жълъди. Интересен и много добър вкус има и Амерландската шунка. Характеризира се с уникален вкус, тъй като се опушва със смес от морска сол, кафява захар и подправки.
