Коледа прави хората по-добри. Обичаите и традициите сплотяват семействата.
В народната традиция Коледните празници представляват смесица от езически, гръцко-римски и християнски елементи. Празникът започва на 25.12 и трае три дни, а навечерието му е широко известно у нас като Бъдни вечер (от гл. бдя), последният ден от великите пости.
Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници и колкото и тривиално да звучи, наистина е така. Това е празник на семейството, на дома и на всички онези ценности, които свързваме с тези две понятия. А колкото повече наближава, толкова повече празничната атмосфера започва да се усеща навсякъде около нас - в очите и погледите на случайните хора, с които се разминаваме на улицата, които срещаме в магазина, в киното, в ресторанта, на работното място, като че ли ежедневието ни се променя до неузнаваемост. Сякаш градът се събужда, за да разцъфти с цялата си красота - богато украсените витрини, разноцветните лампички, пъстрите сгради, сергиите с коледни играчки, сувенирите, свещичките, пищните коледни дръвчета, които виждаме да кичaт някой площад или офис, ентусиазмът на децата, забързани да пишат поредното писмо до Дядо Коледа, дори и наглед твърде обикновени неща ни се виждат различни, а сивото и скучното остава на заден план. Цялото това всеобщо въодушевление няма как да не ни настрои положително, да не повлияе на отношението ни спрямо хората, дори и към непознатите, на настроението, което е особено приповдигнато, на представите ни за света, на очакванията ни за бъдещето. Кой знае? Може би всеки от нас носи частица от добрината и великодушието на онзи белобрад старец, в който уж сме твърде големи, за да вярваме.
С годините празниците се преосмислят и променят. Времето няма как да не сложи своя отпечатък - променят се възгледите, приоритетите и представите. В това число Коледа не прави изключение. В миналото Коледните обичаи са били свързани до голяма степен с различни вярвания, извършвали са се строго определени обреди, лишени от абстрактните религиозни представи, отнасящи се до човека и неговия всекидневен живот - с надеждите за плодородие, щастие, здраве и благополучие. Днес, в по-голямата си степен, всичко това е позабравено и отминало, една отживелица, която няма място в съвременния, рационален свят. Смисълът на празника и на цялата подготовка около него не се крие в наивните суеверия за магическото въздействие върху природата или в религиозните вярвания, а в идеята, че семейството, децата и домът са най-важното в живота на всеки човек. Затова трябва винаги да се стараем да поддържаме онова пламъче, което прави Коледната нощ незабравима и вълшебна.
Обичаите и традициите
Всички сме възпитавани по различен начин и във всяко семейство съществуват различни обичаи и обреди, съпътстващи празника. Някои от тях се предават от поколение на поколение и имат дълбоко индивидуално, скрито символно значение. Така например, вечерята започвала с прекаждане на къщата с тамян. Този обичай продължава да се прави все още от много хора, особено в малките китни български села и градове. Тези хора са съхранили българския дух и обичаи, характерни за нашите географски ширини, за да пребъде България.Според вярванията този обичай се извършва за здраве и с цел да се прогонят злите сили. Всъщност, как ще протече Коледната вечер зависи изцяло от нашите собствени представи. Така или иначе, всеки от нас предава опита си на следващото поколение, така както родителите ни са го предали и на нас. Затова, каквото и да става, не е по силите ни да загърбим традицията, защото не можем да се отречем от историята и от миналото ни. Естествено, съвременността няма как да не остави своите следи. Днес има множество преливания и смесици между различните култури - вярвания, суеверия, измислени герои, които правят празника много по-интересен и забавен, създават неповторима атмосфера.
По традиция трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна. Приготвят се нечетен брой постни ястия - седем, девет или единадесет. На масата се сяда рано. Обикновено софрата се слагала близо до огнището, защото огънят е символ на топлината и уюта на дома. В някои краища на България постилат слама на пода или житни класове за добра реколта. Във всеки случай няма нищо лошо да създадем една по-автентична атмосфера, която да напомня за отминалите времена. На децата би им било интересно, защото любопитството им няма граници. На масата трябва да има кръгла питка, която може да украсите отгоре с фигурки от тесто. Първият залък е предназначен за Богородица (някои го наричат и на къщата) и се оставя да престои цяла нощ. В питката се слагала пара. На който се паднела, той щял да бъде късметлията през годината. Питката трябва да бъде домашно приготвена. Чупи се от най-възрастния член на семейството, а парчетата от нея се дават според възрастта - от най-големия към най-малкия. Хората вярвали, че на масата трябва да има всичко, което се произвежда от стопанството през годината. Слагали се лук, орехи и мед, чесън, които предпазват от нечестиви сили, пълнени чушки (с боб или ориз), боб чорба, варено жито, тиквеник, зелник, сарми - лозови или зелеви, вино, ракия.
Не всички обичаме традиционните ястия, които се приготвят по Коледа, децата още повече. Затова, вместо ошав, може да купите компот от ананас (или друг плод), да поднесете пресни или сушени плодове или да направите плодова салата.Какво е представлявала Коледа за предците ни, какво е за нас и какво ще бъде за децата ни има значение дотолкова, доколкото успеем да съхраним поне малка част от традицията, наследена от нашите баби или дядовци. Няма нищо лошо в това да се постараем да направим празника незабравим и като обръщаме поглед назад, и като не спираме да гледаме все така напред. Защото обичаите не трябва да се превръщат в нещо стереотипно и закостеняло, а независимо от хода на времето, да бъдат все така ценни и незаменими, каквито са били и за тези преди нас.
