Как се празнува 6 януари в България и по света.
След като посрещнахме Новата 2019 година, месец януари продължава с поредица от празнични дни –Васильовден, Богоявление, Ивановден, Антоновден, Атанасовден и други. Един от най-големите празници, които се честват в православния христянски свят е Богоявление.Това е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития. Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син. На този ден имен ден празнуват: Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина. Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете и от нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Има поверия, че ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
За българите, живеещи в Калофер и всички носещи дълбоко българския дух 6 януари се свързва с два празника - Йордановден и Рождението на Христо Ботев. В Калофер сутринта с празнично шествие се събират свещениците от трите църкви в града на определеното за ритуала място.След това голяма група, обикновено не по- малко от 60-80 мъже, облечени в традиционни дрехи, със съпровод на гайди и тъпани влизат в замръзналата река за улавянето на Светия Кръст, хвърлен в реката от свещеника с благословия за здраве и благоденствие. Уловеният кръст се дава на най- младия участник и всички заиграват хоро в ледените води, пеейки традиционни български песни. Хорото продължава и навън, като към него се присъединяват и хора от множеството, наблюдавали ритуала. Празничния ден продължава с чествания, посветени на рождението на националния герой Христо Ботев в центъра на града с поднасяне на Гирлянд на славата и поклонение пред паметника на поета и революционер.
По света: Празникът Богоявление в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Православните християни в Армения и арменците по света на 6 януари празнуват Рождество Христово (Коледа) и Богоявление. На Рождество арменците се поздравяват с: „Христос се роди и богояви да бъде благословено богоявлението му“. На самата Коледа (на 6 януари) се ходи на гости при роднини и приятели, разменят се малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони.
Същевременно на 6 януари е Бъдни вечер за православните християни по света, които спазват църковния календар по стар стил като Русия и Сърбия.
В Испания коледните празници продължават от 24 декември до 6 януари и са познати като Navidad. 5 и 6 Януари са дните на Reyes Magos (Тримата Крале), които всички деца очакват, защото тогава те получават своите подаръци. Тези два дни са едни от най-веселите и забавните. На 5 Януари следобед започва Парадът на Тримата Крале – улиците са пълни с хора, светлини и тържествени звуци, на различни места има разположени сцени от Раждането, а тримата Крале яздят коне и хвърлят лакомства на децата. В тази нощ Кралете минават през къщите на децата и им оставят подаръци. Доста по-различно е от българската традиция, но пък и е доста забавно. На сутринта на 6 Януари традиционно се яде Roscon de Reyes (Роско)– сладкиш украсен с плодове, а вътре се слага късмет. Испанците вместо нашата традиционна баница с късмети, хапват нещо като кекс. Вярва се, че тримата крале- Мелчор, Гаспар и Балтасар, според Новия Завет, пътували през ноща, за да занесат подаръци на новородения Исус. От 1885 година насам Испания отбелязва този ден с парад и раздаване на подаръци.
