Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните

И ето, че отново дойде края на годината и всички ние започваме да се подготвяме за любимите семейни празници, изпълнени с много надежда, вяра, очакване за по-добри дни и вълнение по подготовката за Коледно-Новогодишните празници. Края на годината е и времето, в което си даваме равносметка за изминалите дни  - за успеха, който постигнахме с много труд и това, което планирахме по- дългосрочно.  Затова поглеждаме с надежда към предстоящата Нова година, през която да продължим да реализираме нашите планове и мечти за прекрасни дни.  Дни, в които да има любов, топлина, добрина, чистосърдечни намерения в общуването с хората  около нас и тези, които стават част от нашето ежедневие по един или друг начин, за да продължим напред в реализиране на успеха, към който се стремим.

Смисълът на предстоящото Рождество, се крие в това да се възродят добрите намерения и постъпки, самоосъзнаване на нашето битие и действия към заобикалящата ни действителност.

Краят на календарната година се възражда с настъпването на Бъдни вечер и Рождество Христово, които поставят началото на новото и предстоящото, осъзнаване на добродетелите, които носи всеки човек и това те да се проявят в нашият живот и през Новата година.

Затова подготовката за така обичаните семейни празници- Бъдни вечер и Коледа посрещаме с голямо вълнение и трепет.

Българските обичаи и традиции за тези празници са добре познати за всяко българско семейство, което ги почита.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.  Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.  Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.