На всяка българска трапеза през зимата присъства кисело зеле и свинско месо

Посрещнахме Новата Година с много веселие и  празнично настроение  и  сега всеки един от нас се надява Новата 2020 да е изпълнена с много здраве, повече късмет и благаполучие.

Месец януари е изпълнен с много традиционно български празници. По стари български традиции, празничните дни празнуваме с пълни маси отрупани с вкусни български  ястия. И по традиция, на празничната трапеза задължително присъства киселото зеле и традиционно вкусните български кисели туршии. Има много спорове дали различните туршии са полезни, или точно  обратното. Някой хора ги отричат, посочвайки голямо количество сол, което се слага, и развитието на гъбички и бактерии, докато други уверяват, че туршиите са чудесен начин да се компенсира зимният дефицит на витамини и минерали. Консервирането помага да се запазят полезните свойства на зеленчуците - те не се подлагат на термична обработка, а самият процес на мариноване дори увеличава техните ползи.

Киселото зеле е лидер по отношение на ползите. То има огромно количество витамин С и други антиоксиданти.Освен това има благоприятен ефект върху чревната микрофлора. Маринованите краставици, домати и други зеленчуци също помагат на чревните бактерии, но зелето все още заема водеща позиция.Готвено или сурово, то е любим продукт в зимното ни меню. Лекува от безсъние, намалява активността на щитовидната жлеза и помага срещу рак на дебелото черво.    

Киселото зеле намира приложение в типично българските гозби като: сърмички с кисело зеле, боб с кисело зеле, кисело зеле с ориз, и стигнем до прословутата празнична пуйка със зеле и Банската капама. Все емблематични ястия от зимната трапеза, за които българинът се готви от ранна есен. Подбира подходящите зелки, налага ги в саламура, за да се стигне до момента на втасване, когато не само киселото зеле, но и сокът са добре дошли.    

Зелето си има доказани лечебни свойства. Още древните елини лекували рани с кисело зеле. Препоръчвали го като най-доброто средство против безсъние. Това, което го прави  безценно сред другите зеленчуци,  е способността му да съхранява много дълго време витамините. Киселото зеле е един от най-важните източници на витамин С през зимата, също на В1, В2, РР, К. Ако зелето се съхранява в хладно помещение и в достатъчно саламура, витамин С запазва до 70-90 % от първоначалното си количество. В накълцаното зеле витамин С е с 1.5 пъти по-малко.

Съдържанието на аскорбинова киселина в зелето е толкова, колкото в портокалите и лимоните, а в сравнение с брюкселското и карфиола тя е 2 пъти повече.

При това витамин С е комбиниран с витамин Р, който също е в големи количества. Съчетани заедно, те действат укрепващо на стените на кръвоносните съдове. В него има и много тартронова киселина, която препятства натрупването на излишно тегло.

Не трябва да се подценява и съдържанието на минералите. Калият има обезводняващ и обезкисляващ ефект. Желязото подпомага кръбообразуването и клетъчното дишане. Магнезият е много важен за мускулите и за сърцето. Цинкът пък има важно значение за съединителните тъкани, както и за мозъчната дейност.

Киселото зеле съдържа и ценния витамин B6, който обикновено липсва от растителната храна (с изключение на водораслите). Той допринася за доброто настроение и овладяването на стреса, стимулира нервната система, метаболизма на желязото, строежа на червените кръвни телца, кислородното снабдяване на клетките, клетъчния растеж, подпомага изграждането на костите, преработката на мазнините, активността на мускулите и най-вече на непрекъснато работещия сърдечен мускул. Богатото съдържание на витамин B прави зелето незаменим помощник при белтъчната преработка. 

Киселото зеле е продукт от ферментацията на млечната киселина. Процесът на така нареченото “втасване” е съпътстван от работата на милиони микроорганизми – бактериите на млечната киселина. Те нападат въглехидратите на зелето и ги разлагат на млечна и оцетна киселина. Това помага зелето да се запази по-дълго, защото солта и киселината не позволяват на причинителите на гниене да се развиват. От друга страна самите бактерии на млечната киселина имат много положителни здравословни ефекти. Всичко това прави зелето незаменим лечител.

Суровото кисело зеле е утвърдено средство, което помага при възпаления на стомаха и червата. Важното в случая е, че самите млечно-кисели бактерии действат противомикробно, тъй като влияят благоприятно на чревната флора в полза на полезните чревни бактерии, а пречат на растежа на болестотворните организми. 

Няколко полезни съвета при консумация на кисело зеле: Суровото кисело зеле, приготвено на салата, е най-здравословно. Ако искате да го сготвите, не го варете повече от 20-25 минути. Не го мийте преди това с вода, за да не отмиете биоактивните вещества.

Бактериите на млечната киселина като живи организми могат да развиват активната си дейност само в свежо кисело зеле.Киселото зеле в консервени кутии или буркани е стерилизирано и вече не съдържа живи бактериални култури.