Символика и значение на прасето в различните култури- един по различен аспект от това да е основна месна прехрана

Прасето е неизменен спътник на човека от момента, в който той се установява на едно място и започва да се изхранва със земеделие и животновъдство. Това се е случило преди около седем хиляди години някъде в Китай или Близкия изток, а пътешествията му между различните континенти остават загадка и до днес.

Прасета могат да бъдат намерени по целия свят, където и да са хората. Докато в днешния свят прасетата се разглеждат най-вече като хранителен източник, те някога са били символизирани като много повече от това.Прасетата като животни тотеми някога са играли много важна роля в много от световните религии. Те могат да символизират късмет, добър или лош, в зависимост от това в каква култура сте.

Някога са играли важна роля в много западна и източна религия и това, как са били изобразени в тези религии, понякога до голяма степен е повлияло на начина, по който се възприема в културата като цяло. В древната келтска, египетска, индианска и китайска култура прасето се разглежда като символ на плодородието.В други религии прасетата са били разглеждани като мръсни и лоши животни.

В Корея и Китай разглеждат  прасето като знак за добър късмет. Някои европейски страни като Германия също виждат прасетата като късметлии и в знак на това има създаден музей на прасето в Щутгарт, Германия.

Музеят, наречен Швейн, е най-големият тематичен такъв на свинята в света. Той е разположен на три етажа и е снабден с 25 изложени зали, показващи над 50 хил. оригинални артикула, свързани с прасета. Музеят разглежда всеки аспект на това животно – как се ловува, как се гледа, какво е месото му, как се готви и много, много други. Целта е да покаже огромната роля на прасето в човешката култура. Разбира се е снабден и с ресторант, в който се готвят единствено  храни със свинско.

В много култури, когато тотемът на свинята се разглежда като символ за късмет, обикновено се говори за късмет във финансови ситуации или плодовитост.Будистите и много култури, доминирани от християнството, гледат на прасетата като на лош късмет. Докато в едни култури се смятат за късмет с парите, в други се представят, че са алчни и харчат твърде много пари или са материалисти.

В наши дни свинското е най-консумираното месо, въпреки религиозните ограничения в една не малка част от земното кълбо. Интересни от културно-историческа гледна точка са забраните за консумацията му в исляма и юдаизма. Съществуват доста версии по въпроса, но вероятно най-близкото до истината обяснение е, че животното не е способно да издържа дългите преходи на номадските народи. Освен това във времена на оскъдност на ресурсите то се явява пряк екологичен конкурент в хранителната ниша на човека. Като се имат предвид описаните в древните книги суши и катаклизми в Близкия изток, възникването на подобно табу е напълно разбираемо.

В Азия и по-специално в Китай, месото му се радва на особена почит поради великолепния си вкус и аромат. Любопитно е, че китайците асоциират животното с домашния уют, затова и йероглифът, изобразяващ дом, представлява прасенце под покрив. А във Виетнам то е символ на изобилие и просперитет.

В Европа и доминирания от европейски заселници нов свят то също заема важно място и по традиция месото му се е поднасяло на големи празници като сватби, кръщенета и Коледа. Клането често се е превръщало в голямо семейно събиране, а на учениците във Франция е било позволено да си вземат ваканция по този повод.

В Англия и Северна Америка свинското е традиционно есенно ястие, защото месото е най-вкусно след узряването на любимия деликатес на животните – жълъдите, а един от най-харесваните начини на приготвяне изисква ябълки. Популярността на тази комбинация не е намаляла и до наши дни. У нас заради православните коледни пости и до днес се приема за зимен специалитет, обичан в комбинация с кисело зеле или картофи.

От свинско се правят много известни колбаси като чорисото, италианския салам, различните немски, полски и чешки наденички, шунката и бекона. Дори в Средновековието колбасарите са имали своя гилдия със стриктни правила. Това е резултат от нуждата да се спазват стандарти за приготовление във времена, когато единственият начин да се съхрани месото е бил на пастети и колбаси, а пренебрегването им се е наказвало с най-сурови санкции като изключване и забрана за практикуване на професията.

У нас безспорно свинското е най-предпочитаното месо, а през последните години все повече хора се обръщат към нетлъстите части, които могат да се приготвят по здравословен начин и с цял букет полезни зеленчуци и билки. България е една от малкото страни, в които тези животни все още се отглеждат и при пасищни условия, без никакви хранителни добавки и медикаменти.