С какво се хранели западните народи през Средновековието
Храните винаги са били културен символ за държави, континенти и цели времеви периоди. В древността храната е била основен поминък и начин, по който населението е формирало ежедневието си. Тези древни периоди са били в основата на откриването, производството и разпространението на храната в медицината, диетите, културната идентичност, важна за социални, религиозни и политически фактори. Гърците и римляните са били не само философи и владетели на империи, но също така фермери, търговци и консуматори .
А какво всъщност се е съдържало в менюто на европейците през Средновековието? За разлика от бързо променящото се меню след началото на Новото време, когато в кухнята на Стария континент навлизат разнообразни и непознати до момента храни, в периода на Средновековието хранителните навици на европейците остават сравнително непроменени.
Средновековната кухня представлява съвкупност от храната, навиците и готварските методи на големия брой европейски култури по време на Средните векове – период, чиито граници грубо може да се поставят от V до XVI век. През този период гозбите и готварството се променят по-малко, отколкото през последвалия кратък период на Ранната нова история, когато тези промени помагат за полагането на основите на съвременната европейска кухня.
Зърнените храни остават най-важната основна храна в Ранното Средновековие, защото оризът се появява по-късно в Европа, а картофите са пренесени от Америка през 1536 г., а се разпростират из целия Стар континент доста по-късно. Ечемик, овес и ръж се използват от бедните слоеве на обществото, а пшеница – от управляващите. Тези зърнени култури се ядат под формата на хляб или каша от всички членове на обществото. Зърна от черен боб и зеленчуци са важна част от храната на по-долните слоеве на обществото (Фасулът е открит в Америка и се появява в Европа едва след Колумб – към XVI в.).
Месото е по-скъпо и затова е по-престижно. Обикновено се среща под формата на уловен дивеч по благородническите трапези. Най-разпространените меса са свинско и пилешко, както от и други домашни животни, докато говеждото, което изисква повече финансови средства и инвестиции в земя, е по-рядко срещано. Треската и херингата са основната храна за северните народи, а сушени, опушени или засолени те си проправят път дълбоко в континенталната част на Европа. Освен това се ядат и голямо разнообразие от други соленоводни и сладководни риби.
Бавният транспорт и неефикасните методи за съхраняване на храните, базирани най-вече на: сушене, осоляване, опушване и мариноване, правят търговията на множество храни на големи разстояние много скъпа. Заради това храната на аристокрацията е по-предразположена към чуждестранно влияние, отколкото кухнята на бедните и зависими селяни. Понеже всеки слой на обществото се опитва да имитира намиращия се по-високо от него, то иновациите от интернационалната търговия и войни от XII век нататък, постепенно успяват да пробият бариерата между класите и да достигнат от средната класа на средновековните градове. Освен икономическата недостъпност на луксове като подправки, чрез укази се обявява извън закона консумацията на някои храни сред определени социални класи. Социалните норми диктуват, че храната на работещата класа трябва да е по-малко изтънчена, защото се е смятало, че има пряка и естествена връзка между работата и храната на човек, така че ръчният труд изисква по-груба и евтина храна.
През Късното Средновековие храната на аристокрацията става по-изискана Празничните трапези обичайно съдържали гозби от прасенце сукалче и месни пайове от вътрешности на елен или някое друго диво животно. Независимо от какво месо било ястието, то се овкусявало с най-различни подправки – най-често чесън, канела или индийско орехче, а защо не и с трите.
В кисело-сладките гозби, типични за високите обществени слоеве, се добавяли сок от незрял плод, вино и оцет в комбинация с черен пипер, шафран и джинджифил.
С годините хората успяват да прескочат бариерите на класите и се добират до храните на по-високите социални прослойки, въпреки че често това било регулирано със забрани.
