Чоризото- ароматна наденица или испанската гордост в кухнята
Чоризото е вкусна ароматна наденица с много подправки и червен пипер, приготвена от свинско месо. Родината на чоризото е Испания. Голямо количество ястия и тапас се приготвят с него, както и вкусни сандвичи бокадило - със сирене, смокини или маслини.
То е изключително популярно също и в Мексико, Аржентина, както и в други страни от Латинска Америка. Основна и най-важна съставка на чоризото е червеният пипер, като се използва както сладък, така и лют червен пипер. Месото за чоризото е свинско, нарязано на едри късове и се пълни в естествени черва.
Има всякакви вариации по света. В някои рецепти от Португалия чоризото се оставя във вино, за да има повече аромат. В Испания и Португалия пък добавят към чоризото пресни подправки и билки, за да го овкусят по-добре. В Мексико месото е ситно смляно и вместо сладък, се използва едро смлян лют пипер. В някои части на Мексико добавят целина и чесън.
Производството на чоризо има дългогодишна история. Историята на този колбас започва с т.нар. морчила – наденичка с кръв.
Данните сочат, че чоризото е първият от испанските колбаси, определен от Кралската академия на езиците през 1726 година като късо парче черво, пълно със свинско месо, подправено и опушено. През това време обаче ароматът на червения пипер не е много известен за приготвянето на колбаса. Интересно е обаче, че съвременното чоризо дължи цвета си на червения пипер. Но кога е започнал да се добавя той? Тази ценна съставка стига до Испания през 16 век от Америка. Преди това колбасите са били бели или черни на цвят (ако се правят с кръв).
Основните съставки на традиционното чоризо за свинско месо, бекон, червен пипер, чесън и сол. Все пак съществуват изключително много рецепти, които могат да включват подправки като черен пипер, кимион, дафинов лист, мащерка, лук, риган и други. Всяко испанско семейство може да има своя собствена рецепта, но основните стъпки са 4:
• наличие на нарязано свинско месо и бекон;
• смесване с всички използвани подправки;
• овкусяване за 24 часа;
• процес на зреене.
Периодът на зреене представлява процес на сушене и придобиване на текстура, докато естественият букет от аромати в колбаса се развиват. Чоризото зрее около 50 дни, като понякога се опушва върху дъбово дърво и след това се оставя да изсъхне на прохладно място.
Известни са различни видове чоризо, като разделението им идва от географския район, вида на използваното месо, както и вида на основното свинско месо. В зависимост от вида на свинското месо, което е използвано, има няколко вариации на чоризо:
• Chorizo iberico bellota (направено с иберийска свинска шунка);
• Chorizo Iberico (произведено от от месо на иберийски прасета);
• Chorizo traditional home (направено със свинско месо и оформено като подкова).
Според вида на месото колбасът може да бъде от: говеждо, еленско, конско месо или месо от диво прасе. Колбасът от диво прасе е с тъмночервен цвят и характерна миризма. Това е висококачествен продукт, който е изработен от специално подбрано месо от диво прасе, свинско месо, иберийски бекон, сол, чесън, магданоз и различни подправки. Колбасът от свинско месо има висока хранителна стойност и ниско съдържание на мазнини.
Прясно приготвеното чоризо се пече на скара, фурна или барбекю. Ако е изсъхнало добре се превръща в отлично мезе за директна консумация, а вкусът му се допълва идеално от чаша червено вино.
Чоризото може да се използва като пикантна съставка към различни пици и сандвичи. Само няколко резена от пикантния колбас са достатъчни, за да придадат страхотен вид и приятен аромат на ястието. Подходящ е при приготвяне на боб яхния, картофени манджи, огретени, спагети. Също може да се аранжира добре в комбинация с хубави деликатесни сирена.
В традиционната испанска кухня чоризото се явявя основен продукт. Готви се с ябълково вино и масло; прави се на яхния с нахут, боб, с картофи или с бъркани яйца.
