Как да приготвим крехко и ароматно агнешко за Великден
На Великден по стара българска традиция печем агне – на пещ, на чеверме или на фурна, в зависимост от възможностите и обстоятелствата. Традиционалистите го приготвят по изпитани в годините рецепти, а почитателите на гурмето прибавят екзотични подправки и сосове.
Много майстори готвачи, споделят, че в домашни условия е по-добре агнешкото да се пече на порции, а не цяло, дори когато имате място да го съберете. Така месото се изпича по-равномерно, а и се сервира по-лесно. Добре е то да е от агне с тегло до 20 кг. Режат се порции от по 300 грама. Всяка се намазва с олио, червен пипер и сол. Отделно дъното на тавата, в която ще печете месото се застила обилно със ситно нарязан зелен лук и пресен джоджен. Върху тях се слагат порциите и отгоре пак се покриват с лук и джоджен. Залива се с един пръст вода. Слага се на кръст щипка сол, покрива се с фолио и се пече до готовност.
Най-добре се пече в пещ, но ако не разполагате с такава, може и във фурна. Ако е в пещ, се оставя за няколко часа- 2,5-3 ч. Когато месото е изпечено отвътре, фолиото се маха и се запича, докато се получи златиста коричка отгоре. Сервира се с дроб сърма и зелена салата от маруля, репички и краставици. Подходящите питиета са бяло или червено вино, може и бира.
Известно е, че в много райони по света, които се славят с голям брой дълголетници, основната храна е именно агнешко месо. Сочното агнешко месо може да се превърне в изискано ястие и важна част от дневното хранене. За съжаление в нашата страна се сещаме за него само на големите празници - Великден и Гергьовден.
Великден е най-светлият християнски празник. С него се свързва настъпването на пролетта, възраждането на живота и вярата в доброто и любовта. Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени празнични трапези.
