Защо печем агне за Гергьовден

Традицията повелява на Гергьовден да се заколи агне, като това се явява и един вид жертва за светеца-покровител – Свети Георги. Приготвянето на агнето  е свързано с различни ритуали според региона, които не са лишени от празнична суетня и много добро настроение.

Изборът на агнето е различен по различните краища на България – на едни места може да е първото родено през годината, а другаде – може да е агнето на първата овца, която е излязла от кошарата на този ден. Задължително обаче е агнето да е мъжко и да е бяло. То се окичва с венец или цветя, захранва със зеленина, трици, сол, а на места и с обреден хляб и се запоява с вода. Някъде го прекадяват с тамян, докато свещеник му чете молитва.

Мястото, на което се коли агнето, обикновено е било някое свещено за областта и се нарича оброчище. В миналото са се колели в къщата при огнището, като касапите са се стараели кръвта на агнето да опръска стената. Това се е правело, за да може да се види дебелината на кървавите бразди, тъй като по тях се е гадаело дали годината ще е плодородна. 

Обикновено агнето се пече цяло. След като стане готово, то се носи в църквата, за да се освети.

Агнешкото месо е много вкусно, когато е приготвено добре, но  не присъства целогодишно на трапезата ни, подобно на пилешкото, свинското и телешкото. Големите християнски празници- Великден и Гергьовден са немислими без аромата на печено, поднесено с подходящата за сезона зелена салата. Печеното агнешко е нещо божествено. Вкусът е много специфичен и нежен. Месото отвътре е сочно, а коричката – хрупкава, крехка и ароматна. Можем да постигнем тези характеристики,само ако се спазят определени правила на съхранение, овкусяване и топлинна обработка на месото.

Съвети и препоръки:

•Ако купувате цяло агне,  теглото му трябва да е до 8–9 кг (изчистено), което гарантира крехкостта на месото и липсата на натрапчивата миризма, характерна за шилешкото и овчето месо.

• При избора на месото обърнете внимание на цвета-  трябва да е бледорозов при съвсем младите животни и по-тъмночервен при по-старите. 

• Най-бедни на мазнини, ако са отстранени при транжирането, но богати на белтъчини са котлетите от приребрената част на агнето.

• За почитателите на по-тлъстото месо са подходящи агнешките ребърца.

• Ако месото няма да се готви непосредствено след закупуването му увива се с фолио и се съхранява в най-студената част на хладилника за не повече от 3 дни. Периодът на престой във фризера е до 8 месеца.

• Агнешката кайма и карантията са нетрайни и е добре да се приготвят в деня на закупуването.

• При печене на цяло агне, плешка или бутче месото се натрива добре от всички страни с краве масло и сол, в някои региони добавят и червен пипер. По-дебелите части се шпиковат и също се овкусяват. 

• Подходящата напитка към това месо е червено вино.

Агнешкото месо освен, че е вкусно е и много хранително.

•    Месото е богато на желязо, важно за състава на кръвта и особено в борбата с анемиите.

•    Доставя витамини от група В, които са важни за нервната система и възпроизвеждането на червени кръвни телца. 

•    Агнешкото месо е със средно ниво на мазнини, което го прави подходящо за много хранителни диети. 

•    В състава му има също така и други минерали, като селен и цинк.

Тези важни елементи го правят препоръчително за включване в хранителния режим на децата.