Декември-месецът, в който празнуваме Коледа и очакваме Нова Година

Отново настъпи време да изпратим старата година и с трепет да очакваме и посрещнем Новата 2022. Но преди това има поредица от празнични именни дни.

Месец декември е месецът с най- много църковни празници, а и времето в което малки и големи се вълнуват как  и с кого ще посрещнат Коледа, как ще приготвят трапезата за Бъдни вечер и какви подаръци ще получат от любимият белобрад старец. Всички тези празнични дни са изпълнени с толкова топлина, семеен уют и добро настроение, които не могат да бъдат създадени през останалото време от годината. Затова подготовката започва още от самото начало на месеца, за да има време за всичко.

Бъдни вечер е толкова специален за християните. Всяко семейство има традиции и ритуали, които спазва на този ден. В България обичаме да спазваме традициите, като в различните краища на страната ни има известни разлики в  изпълнението на ритуалите и особеностите на този ден. Нека припомним основните моменти в подготовката за Бъдни вечер.

Наричан още Наядка (Дупнишко), Суха Коледа (Софийско), Крачун (Плевенско и Ломско), този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг.  Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово. Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник е с кръгла форма. В Западна България върху хлябовете се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, орач, кошара ; животни – крава, свиня и др. Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир. За малките коледарчета са коледните кравайчета или колачета.

В западна България за момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли.   

Жените в семейството готвят основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник.

За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник (в Източна България) и дедник, прекладник, чикор (в Западна България). Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково. В по-дебелият му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря с дървен клин и този край се увива в бяло ленено или копринено платно.

Кулминационния момент на празника е трапезата, около която се събират всички домашни. Вярва се, че колкото е по-богата, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Затова стремежът е на нея да се постави всичко, което се произвежда. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали. Трапезата се слага върху разстлана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, запазени от лятото плодове, сурово жито. Ястията трябва да бъдат нечетен брой.

Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават.Стремежът е вечерята да започне рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният мъж разчупва хляба и раздава по една част на всички. Едва след това може да започне вечерята. От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата. В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което са разчупили на трапезата. От сламата поставят в полозите на кокошките. От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито. Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова  са известни много гадания за времето, здравето, плодородието.

Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени. Намерилият сребърната пара ще бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината.

Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.