6 май – празнуваме Гергьовден, ден на храбростта и българската армия, съществена дата от българския народен календар

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гю̀рговден, Гѐрги. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Св. Георги традиционно се свързва като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност,според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден.

В редица народни песни се пее:  

„Хубав ден Великден 

още по-хубав Гергьовден.”

Обреди на Гергьовден 

Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината.Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити.Друг обреден момент е събирането на роса  и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори.

Празникът се свързва със пролетната зеленина и плодородието

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.

Разпространен е обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Според народните вярвания Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата.На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се коли агне.

На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне. Празничната  трапеза за Гергьовден е своеобразно продължение на Великденската трапеза, както в народните обичаи от миналото, така и днес, погледнато през призмата на съвременния живот в българските градове  и села.

Тя обикновено е общо селска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.  Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост.

Историческата памет на всеки народ пази светъл спомена за ярки събития, дати и празници, които го зареждат с национално самочувствие, духовни сили и патриотизъм. На този ден ние почитаме светеца-воин Свети Георги Победоносец, защитник на християнската вяра, на слабите и онеправданите, яростен противник на неправдата. Той е олицетворение на изконни ценности – храброст, чест, достойнство и жертвоготовност, които са в основата на славните победи и себеотрицание на нашите предци в защита на независимостта и целостта на Родината ни.  

На този ден честваме и празника на Българската армия, чийто исторически път е осеян с величие и бойна слава. Отдаваме заслуженото признание и почит на българските воини, защитавали с честта и живота си свободата на България и правото й да бъде независима държава.