Богоявление: най-значимият празник в християнския свят в началото на годината
По-известен с името Йордановден, празникът е един от дванайсетте Господски и Богородични празници.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. „Небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнесъл глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието - Богоявление.
Празникът има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Наричат го още "Празник на светлината", което се е запазило и до днес . "Богоявление" произлиза от думата "явяване" /от гръцки "епифания"/, която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне, Водици, Водокръщи. Народното поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Свещеникът чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. В православните храмове светената вода се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.
След празничната църковна служба, свещеникът хвърля във водата Светия кръст. На този ден млади мъже скачат във водата, въпреки обичайния студ по това време от годината и изваждат кръста от нея. Вярва се, че който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Народните поверия гласят, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая свещеникът поръсва хората за здраве.
На трите поредни празника - Йордановден, Ивановден и Бабинден се извършват обичаи, свързани с пречистващата и здравеносна сила на осветената вода. Още от древни времена, празникът Богоявление е свързан с вярването на старите българи, че водата има силата да „помни“. Народът ни смятал, че на границата между земния и отвъдния свят тече Реката на живота. Мястото, където душата се “измива” за последно, “съблича” тялото си и пречистена поема по Пътя към Бога. Също знаели , че водата пречиства, лекува и помни. Любопитното е, че през последните десетилетия учени започнаха да изследват водата и доказаха, че тя наистина има памет и променя структурата си, при това под влиянието дори на мисли и думи. Нещо, което старите българите са знаели още от древни времена.
Хвърлянето на Кръста е много стар, предхристиянски обичай, който символизира връщането на Животворното начало на водата. Затова на този ден водата лекува и заздравява и всеки иска да измие болест и грях с Живата вода. Всички коледни празници свършват на Ивановден, и женското, и мъжкото начало се обединяват от водата и сътворението.
С Богоявление се слага края на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. На трапезата на Йордановден, както на Бъдни вечер се сервират само постни ястия- прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, вино.Към постните ястия се прибавят орехи, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Спазвайки обредните ритуали - каденето, къпането във вода, както и останалите традиции на Богоявление, се извършва едно своеобразно почистване от злите сили и преминаване от старата към новата година.
