Сланината: български национален деликатес, познат от древни времена, който влиза в състава на редица месни продукти

Сланината представлява подкожна мастна тъкан от прасета или телета, угоени със специално селектирани фуражи, за постигане на оптимално количество мазнини. Най-подходящата част от прасето за сланина е от неговия гръб. Тя трябва да е бяла и свежа, и за целта се съхранява в дървени съдове, добре осолена. 

Сланината е позната от древни времена, когато е била използвана както за храна, така и за медицински цели. 

В България сланината е била основен хранителен продукт, особено през зимните месеци, когато прясното месо е било оскъдно. Въпреки разнопосочните мнения, сланината е продукт, широко приложим в традиционната българска кухня, където се използва за пържене или за приготвяне на различни ястия- пържени картофи, пълнени чушки, капама, но също влиза в състава на различни месни деликатеси, при тяхното производство.

Състав на сланината 

Сланината съдържа основно триглицериди. В свинската сланина могат да бъдат открити витамини от групите А, В3, В4, В5, В6, В12, минерали като натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин и органични киселини като аспаргиновата и глутаминовата. 

В състава на телешката сланина има витамини от групите В1, В2, В6, В12, минералите натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, фенилаланин, аргинин и глицин и органични киселини – аспаргинова и глутаминова.

Сланината може да се приготви и чрез осоляване, опушване или сушене, което води до продукти като панчета, гушка и сланина.

Традиционен продукт на българската трапеза  

Сланината заема специално място в българската култура. Тя присъства на празнични трапези и семейни събирания, подчертавайки нейната социална и културна значимост.

В България стана традиция да се чества в Априлци "Празникът на сланината и греяната ракия", която ни събира, кара ни да пеем, танцуваме и да се радваме заедно!"

Консумира се основно без термична обработка, нарязана на тънки ивици, осолена и подправена, предимно в мезета, ордьоври и сандвичи. Пържените кубчета сланина се наричат пръжки или джумерки. Особено вкусна е когато се изпече на скара. Също така се използва и за омазняване при печене и пържене на други храни и меса. 

Редовната консумация на сланината в умерени количества може да създаде запас от висококачествени мазнини, които са изключително необходими за тялото. Мазнините са важни за изграждането на нови клетъчни структури, като клетъчната мембрана, състояща се от два липидни слоя: благодарение на мазнините клетката възстановява структурата си по време на деленето. Мазнините също играят ключова роля в дихателната функция, осигурявайки висококачественото образуване на алвеоларната мембрана.

Съществуват и методи на приготвяне на сланина, при които се използват билки и подправки, за да се получи характерният аромат и неповторим вкус на изискан деликатес. Смята се за идеалното мезе за студените зимни месеци.   

Съществуват и методи на приготвяне, при които се добавят сушени плодове. 

В някои региони на България прилагат свои собствени начини за приготвяне, при които използват специфични видове дърва за опушване или специални техники за сушене. 

Едно е сигурно, традиционната сланина и алтернативните й рецепти ще продължат да присъстват в националния културен календар на още поколения българи.