Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване в нашия уебсайт.

Ако натиснете бутона Съгласен съм, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност.

Съгласен съм Не съм съгласен

Лого на Кооперация Доверие - Лесидрен

Великден – смирение, възраждане, светлина, посока за добри дела

Великден е най-големият християнски празник и всяка година озарявa домовете ни.. Въпреки, че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден.   

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във Възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнския свят чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.  

Великденските празници по света се честват с различни обичаи, според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота от Страстната седмица.

В миналото, яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Още през IV в. консумирането на яйца по време на пости било забранено. През пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълго време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия -боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят. 

Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват. 

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид. 

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век.

Агнешкото месо е важен компонент от празничните обичаи на Великден. Защо това е така?

Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението.Той е невинен и безгрешен, и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец.  

По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости. 

През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общо възприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце.

Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи  Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания. 

В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град. 

Великден не е просто три дни, това е състояние на духа, пречистване на мислите и постъпките, и ново начало за добри дела.  

40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!

При нас може да платите с дебитни и кредитни карти:

Също така работим с чекове, ваучери и купони за храна на: