Защо се прави курбан чорба от агнешко за Гергьовден
Обреди около животните и жертвеното агне
На Гергьовден традицията повелява на празничната трапеза да има празнична пита, курбан чорба и ястия, приготвени с агнешко месо.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. Животното трябва да е бяло и без физически дефекти. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (някъде и с обреден хляб) и се запойва с вода. Прекадяват го с тамян или свещеник му чете молитва (в смисъл – да бъде добре приета жертва). От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод. В миналото се е спазвал обичая с кръвта от гергьовския курбан върху челата на децата се очертава кръст, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на празника му, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта им. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена, т.е. млада пръчка. В някои случаи овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове.
На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват.Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Гергьовден е сред най-големите и почитани празници у нас. В цяла България е разпространен обичаят на Гергьовден да се коли агне. Обикновено Гергьовското агне се пече цяло и на шиш. Често след изпичането се носи в църква, за да се освети (да се придаде святост на жертвата), а когато се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Празничната трапеза на Гергьовден се прави извън селището, някъде на зеленина – обикновено при оброчище, до параклис или манастир. След като трапезата се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, присъстват още ястия със свежи зеленчуци и други храни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън.
На празничната трапеза и през целия ден цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.
Хората вярват, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
На Гергьовден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка.
