Месни заговезни – българските традиции и обичаи за празника.Какво се слага на трапезата?

На Месни заговезни традицията повелява на трапезата да присъстват само месни ястия. Месни заговезни през 2026 г. са на 15 февруари (неделя).

Това е подвижен празник, поради което може да бъде през месеците февруари или март. Този ден винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.Прието е последно да се консумира месо, след което започват постите до настъпването на Възкресение Христово. 

В различните краища на България Месни Заговезни се наричат по различен начин-Месна Заговезна, Малки Заговезни, Месница, Кокошкини пустове, Месно запущоване.

Традиции и обичаи  на Месни заговезни

Името на празника идва от традиционната вечеря на Месни Заговезни. Събира се цялото семейство и заговява за последно с богата на месни ястия  и продукти трапеза. Традиционните гозби на този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (с мас или с краве масло). Вечерта преминава под знака на веселие и може да продължи до първи петли.

Според народният обичай  на този ден младоженците трябва да посетят кръстниците си и родителите на булката, като им занесат дарове от варена кокошка, обреден хляб и вино.

Седмицата след Месни заговезни е Сирница

В седмицата след Месни Заговезни може да се ядат млечни продукти и яйца, нарича се Сирница, а в неделя са Сирни Заговезни. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. Тези две седмици се явяват своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на пречистване от злото, като изпитание на човека да се откъсне от материалното.

Според народните обичаи, през седмицата се връзват люлки, момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни Заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.  

На Заговезни домакините приготвят баници със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. Спазва  се обичаят хамкане, който е характерен за този празник и е особено интересен за най-малките членове на семейството. На червен конец се привързва и се спуска от тавана яйце или парче халва. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Този, който успее да го захапе, ще бъде жив и здрав цялата година.

Традицията повелява на Сирни заговезни да се иска прошка от по-възрастните: деца от родители, кумци от кумове. 

Християнският пост – време за очистване и въздържание

В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.  Постът се свързва с временно въздържане от определен вид храни и дейности за определен период от време. Той дава възможност на човека за очистване и достигане на духовно и физическо съвършенство. Постите оказват положителен здравословен ефект върху човека, но по-важно е, че та са форма на прочистване от злото, като изпитание на човешката воля над желанията и страстите.

източник снимка:Agrozona