Великден: светлина и радост за всички християни. Празникът, който събира семействата от близо и далеч.
Една седмица преди настъпването на Възкресение Христово е католическата Палмова неделя, известна у нас като Цветница или Връбница. На този ден християните празнуват триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим – събитие, което се е случило седмица преди смъртта му.
Възкресение Христово (Великден) е един от най-светлите християнски празници, който в България се чества много тържествено от всички християни. Празникът се свързва с поредица от тържествени църковни литургии през цялата Страстна седмица, както и с подготовка за посрещане на светлия празник в домовете. Традициите съпътстващи „празника на празниците” се предават през поколенията и по този начин се поддържа жив българския дух.
На Великден християните отбелязват възкръсването на Исус Христос, което се е случило на третия ден след като е бил разпънат на кръста и погребан. Страстната седмица започва от понеделник, когато Христос влиза в Йерусалим и завършва в неделя, когато възкръсва. По традиция първите три дни от нея са свързани с подготовката за празника: почистване на домовете и дворовете. На Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото задължително трябва да е червено.
Разпети Петък е най-тъжният ден в християнския свят. Това е денят, в който Исус Христос е разпнат на кръста, за да изкупи греховете на хората. На този ден постът е особено строг- не се яде нищо и не се пие дори вода. На Разпети петък никой не подхваща каквато и да е работа.
На Велика Събота /Душна събота/ се отдава почит на мъртвите. Почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите. На този ден също е позволено да се боядисват великденските яйца.
В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.
На Великден младоженците ходят у кумовете и у родителите на булката, като носят боядисани яйца и вкусен великденски хляб и козунаци, които поднасят като подарък.
Великденските яйца – основен символ на празника
Още от миналото великденското яйце е символ на новото начало. Яйцата са възприемани като митологичен образ на прераждането, а около 13 век християните вярвали, че яйцето е символ на възкресението на Христос. Преди много години, великденските яйца са били боядисвани само в червено като кръвта на Христос. Постепенно хората започнали да откриват и други начини, с които да направят яйцата шарени и красиви. Преди да се появят синтетичните бои, нашите предци са използвали естествени съставки, като магданоз и спанак, шлюпки от лук и орехова шума, в които киснели яйчицата. За декорация слагали листенца от растения, които оставяли своя отпечатък при боядисването.Друг начин за изписване на яйцата е с восък. Посредством интересната техника те стават истински произведения на изкуството.
С първото боядисано в червено яйце, бабите правели знак под формата на кръст на челата на най-малките в къщата за здраве, а после го поставяли пред иконата в дома до следващия Великден. Яйцето от предходната година най-често се чупело и по състоянието му се гадаело каква ще е годината, а после бивало заровено в градината.
Великденският хляб и козунаци
По традиция обредните хлябове и козунаците се замесват на Велика събота. Великденският хляб е другият основен символ за този ден. В миналото имало едно важно правило – хлябът да се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя и за Бога. Специалните хлябове се месели от стопанката на къщата или младата невеста. По време на втасването, в тестото се поставяла зеленина.
Великденската трапеза
По традиция на Великден, в неделя цялото семейство се събира на празничната трапеза. Всяко ястие носи своята символика, свързана с Исус Христос и неговото Възкресение.На великденската трапеза задължително присъстват боядисани варени яйца, домашно изпечени козунаци, печено агнешко и свежа салата с пресни сезонни зеленчуци. В миналото, а на някои места и до днес, се приготвя и обреден хляб.
След дългият великденски пост, основното ястие на масата е ароматното печено агнешко. Исус Христос е наречен „Божи Агнец” от Йоан Кръстител. Бог е пожертвал своя син, който умирайки на кръста изкупва греховете на всички вярващи. Според преданията агне е пренесено в жертва в деня на неговото Възкресение.
Агнешкото е изключилно вкусно, когато е приготвено умело с необходимите сезонни зелени подправки и зеленчуци, които допълват чудесно богатият му аромат и вкус. Освен класическото печено агнешко с гарнитура, се приготвят и агнешка дроб-сарма с пресен джоджен, агнешко с лапад и ориз или спанак и ориз, пълнена агнешка плешка комбинира с гарнитура, агнешка плешка във винен сос и други.
