Курбан: това е ритуал на кръвно жертвоприношение на определен вид животно.Произход и значение на курбана.

Курбанът  има староарамейски произход (езикът на старозаветните текстове), но навлиза в езиците на балканските християнски народи чрез турския. В българския език с думата курбан се означава както самата жертва и приготвената от нея храна, така и целият празнично-обреден ритуал, свързан с жертвоприношението.

Произходът на курбана се свързва с Авраамовата кръвна жертва в Стария завет. В Западна Европа, както и в източноевропейския православен свят този обред отдавна е изкоренен с помощта на църковната институция и е заменен от християнското безкръвно причастие (Евхаристия). На Балканите обаче и в частност в България той е все още жив, като се изпълнява както от православни, така и от мюсюлмани. 

Даването на курбан по нашите земи е много повече от това да съберем близките си на празнична трапеза на Агнешка курбан чорба. От хилядолетия съществува обичаят да се принася кръвна жертва, за да се измоли нещо от Бог или друга висша сила.   

Ако се прави кръвен курбан, се избира жертвено животно, което може да бъда агне, теле, овца или др. Обичаят повелява да не се избира животно, което рови в земята, като пиле, петел, кокошка, или е нечисто - кон, магаре, свиня.    

Ако жертвеното животно е овца, то може да се приготви овчи обреден курбан, а ако е агне или шиле, то тогава правите съответно агнешки курбан или шилешки курбан.  Тези видове курбан не бива да се бъркат с класическата курбан чорба, която обикновено се приготвя с доста повече продукти от тях.   

Правенето на курбан не се приема еднозначно от Православната църква, защото принасянето на жертва е езически обичай. Въпреки, че отричат принасянето на курбан и клането на животни в този му смисъл, свещениците отслужват служби за здраве и освещават сготвената за курбан храна. Дори в Православната църква съществува т.нар. сух курбан или безкръвен курбан, като вместо жертвено животно, хората носят в църквата олио, брашно, бутилка червено вино, кърпи и пешкири.  

Ако някой е преживял тежко житейско премеждие, което го е изправило на прага на смъртта, препоръчително е да се направи курбан за здраве.

Какво представлява курбанът?

Основни обредни лица са жертвоприносителите, т.е. тези, които поднасят жертвата и в чиято полза е тя. Това може да бъде отделен индивид или цял колектив (семейство, род, териториална или професионална общност). Поднасянето на жертвата от жертвоприносителите е предназначено за светци, предци и пр. В съответствие с това курбанът се дава или за да бъде измолено от тях здраве, благополучие, плодородие и да им се благодари за полученото, или за да бъдат омилостивени. 

Жертвата при курбана е кръвна.Курбаните, извършвани за различни поводи се правят с домашни животни - овца, овен, агне, крава, вол, теле., от различен пол, различен цвят и пр.Преди умъртвяване животното се закичва със зеленина и му се закрепва свещ, както и бива захранено със зелена трева, трици и сол. От важно значение е мястото на неговото умъртвяване, което може да бъде свещено място в рамките на дома, оброчище, църквище, кръст, параклис, църковен двор, манастир и пр., както и времето на неговото извършване (календарно и часово).

Основна ритуална функция в обреда има лицето, което освещава жертвата. Това може да бъде свещеник или старейшина на рода, семейството или друга общност. Освещава се както живото животно, така и обредната гозба, приготвена от него.

Един от най-важните елементи на курбана е колективната обредна трапеза. В зависимост от предназначението на курбана, тя може да бъде в рамките на дома, в църковния и манастирски двор или на друго място, смятано за свещено. Независимо от това в чия полза се поднася жертвата, участниците в обредната трапеза са представители на по-широк кръг от хора (роднини, съседи, приятели). Освен приготвената от жертвеното животно гозба, на трапезата присъства и друга обредна храна- обредни хлябове, варено жито, вино и пр.

В българската традиционна култура кръвното жертвоприношение присъства във всички дялове на празнично-обредната система (семейно-родови, календарни, трудови празници). Коленето на курбан в едни случаи е календарно определено, а в други се прави при възникване на необходимост. Курбанът може да бъде личен, семеен, родов, селищен.